Детски спомени

Вероятно много от малките ученици си мислят, че учителите винаги са били възрастни и живеят в училище, а основната им цел е да им дават домашни, тестове и да им причиняват всякакви други неволи.  Но всъщност и учителите някога са били деца и са имали различни училищни емоции. Ще Ви разкажа няколко мои спомени от онези години.

Когато бях дете, не бях много по яденето и често си стоях на масата, симулирайки ядене, понеже родителите ми настояваха. В детската градина ми беше любимо в горещ ден да пия студена вода, налята от чайника в шоличка. Но храната не винаги ми харесваше. Веднъж, например, имаше тиква за десерт. Никак не исках да я ям, а трябваше. Затова реших да я изсипя под покривката, да отметна задължението и спокойно да вървя да спя слеобеден сън. За жалост, учителката ме видя и ме накара да хапна тиквата. И до днес не ми е много предпочитана, освен ако не е в тиквеник.

По-късно в основното училище октрих, че математиката няма да ми е от най-любимите предмети. Наред с музиката, домашния бит и физическото. По физическо ми преподаваше господин Желязков, който е бил учител и на баща ми. Особено ме мъчеше с едно кълбо назад, което усърдно упражнявах вкъщи, но ми беше много трудно. Той често повтаряше, като завърташе очи и махаше ръка с отчаян жест: “Еех, Петя...А баща ти какви медали имаше по лека атлетика...”

В гимназията се заех амбициозно да уча английски – бях си го поставила за цел. Имаше случаи, в които ставах в 5 сутринта, за да уча думи. В началото никак не се оказа лесно. Ясно беше, че език не се учи бързо и трябва да се драпа и повтаря много. Най-трудни бяха диктовките първия срок на подготвителен клас. 13 грешки бяха двойка и успях да се сдобия с много нашарени с червено или лилаво диктовки, които дълго време след това пазех. Сега обаче често казвам на децата, че така ще оправят правописа си и с всяка следваща диктовка ще имат по-малко грешки.

Очаквам Ви в час, за да трупаме свои спомени заедно, но също и за да споделяте вашите.