Приключенията на Мистър Пин В Северните Балкани

Пътувай – парите се връщат, времето не.  Воден от тази ценна максима, мистър Пин от Pin Academy реши да оползотвори почивните дни, насъбрали се покрай великденските празници и започна дългото умуване къде да отиде.  Тази година определено не можеше да се оплаче – посрещна новата година в Истанбул,  след това отскочи до Лондон, за да посети няколко местни забележителности,  започна арил в Милано и накрая посрещна част от празниците в северните ни съседки Македония и Албания.

Първата му спирка беше Скопие – музеят на Европа.  В началото беше просто потресен от паметниците и статуите, наподобяващи европейски шедьоври на строителството, но след известно време свикна с идеята – даже му хареса факта, че само с едно ходене до Скопие може да се наслади на гръцка, френска, италианска и византийска архитектура, разположени на 572 квадратни метра.  Сградите в Скопие са предимно нови, тъй като голяма част от града е разрушена от земетресението с магнитут 6,9 по Рихтер.  Интересна история е, че часовникът на гарата в Скопие застива в часа на труса 5 часа и 17 минути и до ден днешен стрелките са застинали в тази позиция, за да напомнят трагедията.  След часовника мистър Пин се запъти към къщата паметник на майка Тереза, която е в непосредствена близост до старата гара. Тя е построена в чест на 100 години от раждането й в Скопие.  В къщата могат да се видят  предимно писма и дневници на майка Тереза, както и нейни снимки.  На този линк можете да прочетете интерсна информация от сайта на  National Geographic http://www.nationalgeographic.bg/?cid=120&article=2032.

Излязъл от къщата на майка Тереза и потънал в мисли от великите дела на тази жена, мистър Пин за малко да бъде отнесен от червен двуетажен автобус, който тотално го дезориентира на коя георграфска ширина се намира.  Оказа се, че част от автобусите в Скопие наподобяват на старите автобуси в Лондон, но за съжаление, за да се качиш на тях, предварително трябва да имаш закупена карта с кредит за пътуване, а в почивен ден това се оказа доста трудно. 

Вървейки по площад Македония и любувайки се на архитектурните шедьоври на столицата, мистър Пин мина по каменният мост над река Вардар и следващите гледки отново тотално го хванаха неподготвен за новата дестинация, на която се озова, а именно малкия Одрин.  Оказа се, че след каменния мост има турски квартал, който е толкова автентичен, че ако нямаше тук- там табели на македонски, човек би си помислил, че е щракнал с червените обувки на Дороти и се е телепортирал в Турция.  Кварталът ухаеше на местни и турски специалитети и вече беше ясно – ще се яде.  Ресторант „Туриста” се оказа интересно и непретензиозно място, където за прилична сума пари можеш да хапнеш айвар, мешана скара, хлебец и македонско пиво – Скопско.  С пълен стомах и доволен от живота мистър Пин се заскита по сокаците с кипри кафенета и амбулантни търговци, предлагащи най-разнообразни стоки от цървули местно производство до „последен модел чанти Армани”.   Атмосферата беше толкова завладяваща, че той не усети, кога  е стигнал до крепостната стена на върха на хълма, около която има парк за отдих.  Беше интересно да видиш Скопие от високо – смесица от стари сгради, до които се извисяваха модерни молове и река Вардар, на чийто бряг бяха акостирали 3 галери, превърнати в ресторанти.  Изморен от дългото ходене, но удовлетворен от видяното, мистър Пин се запъти към хотела си,  обгърнат от пелена от полените на тополи, които му напомняха детството и сюрреалистичното изживяване, че върви в снежна буря през май.

Следва продължение...