Приключенията на Мистър Пин - част 2

На следващият ден мистър Пин нямаше търпение да се изкачи до кръста Милениум, разположен на върха на планината Водно.  Кръстът е конструиран, за да се отбележат 2000 години от разпространението на християнството по света. Конструирането му започва през 2002 г., като е спонсорирано от Македонската православна църква, македонското правителство и от дарения на граждани. Архитекти на монумента са Йован Стефановски-Жан и Оливер Петровски. Милениумският кръст е издигнат на върха на планината Водно в местността, позната от времето на Османската империя като Кръстовар, тълкувано като „мястото на кръстта“, защото там е имало по-малък кръст. На 8 септември 2008г., на Деня на независимостта на Република Македония, в кръста е монтиран асансьор. За да се стигне до там, трябва да се качиш на лифт и самото преживяване е не по-малко интересно от самия кръст. Гледката е просто спираща дъха. Мистър Пин дълго седя на една беседка, кацнала на върха на една скала и се взира в планините наоколо по време на залеза. Ако беше поет или художник със сигурност би създал шедьовър на това място. След като слезе обратно след 30 минутен престой, той се запъти към каньона Матка, който също беше отбялязал като must-see в списъка си със забележителности.

Трудно могат да се намерят думи, които да опишат красотата на това място. Асфалтирана уличка те отвежда до едно от най-красивите, изкуствено създадени езера. Тук е една от най-известните еко пътеки на Македония, по течението на река Треска. След още малко вървене мистър Пин стигна до средновековната църква на манастира Свети Андрей, строен някъде 1389 година. Точно до нея има ресторант, който винаги е пълен и глъчката от туристи се чува отдалеч. Пътят, издълбан около реката се оказа доста труднопроходим, заради неравния терен и множеството туристи, с които трябва да се разминаваш и затова мистър Пин реши да пътува по вода. След известна доза чудене дали да наеме каяк или да се присъедини към група туристи на моторна лодка, вторият вариант му се стори по-удачен и определено се оказа че е.  Пътят с лодка е за около 30 минути в двете посоки, а каякът щеше да му отнеме почти двойно и в концентрацията си да не се обърне, определено нямаше да може да се наслади на гледката. По обратния път към колата мистър Пин си купи кофичка с ягоди, предлагани като диви и местни, въпреки мутиралия си вид, но вкусните плодове му се отразиха добре преди дългото пътуване към Охрид.

Тетово – неочаквано добра комбинация.  По пътя за Охрид, мистър Пин реши да се отбие по пътя за лек обяд и най – близкия град, обещаващ да напълни вече къркорещият му стомах, беше Тетово. Той влезе в града без особени очаквания, но бързо осъзна, че това не е просто поредният македонски град. Оказа се че в Тетово живеят около 53 000 души, повечето, от които са етнически албанци. Тетово е един от старите градове в Македония. Според една местна легенда градът е наречен на легендарния юнак Тето, който изчистил мястото на днешния град от змии. Всъщност името на Тетово произлиза от старобългарската дума хтѣти - ща, искам. Хтѣтово е създадено с основа лично име Хтѣто и значение 'желано дете'. Докато вървеше напосоки и търсеше място да похапне местния специалитет Тетовско графче, мистър Пин се натъкна на интересна джамия, която се оказа една от местните забележителности. Шарената джамия или Аладжа джамия е  построена в старата част на Тетово в 1495 година, на десния бряг на река Пена. Като нейни дарители се спомнават имената на две жени – Хуршиде и Менсуре ханъм, които са погребани в самостоятелно тюрбе, което се намира в двора на джамията. През XIX век (1833) мюсюлманския храм е основно обновена и разширена от Абдурахман паша — синът на Реджеп паша, а изрисуването е направено от майстори от Пловдив, заимствали стила и орнаментиката от къщите в днешния т.нар. Стар град. Имената на двамата дарители се свързват и с обновяването и изграждането на Тетовското кале и Арабат баба теке. След като се полюбува на джамията въпреки къркорещият му стомах мистър Пин отново се зае с търсене на място да утоли глада си – и го намери. Ресторант Гардън, сбутан в една странична уличка, обещаваше прохлада в горещият ден и местни специалитети. Обслужването и храната бяха страхотни (вече трудно можеш да намериш такива навсякъде). Единственият проблем беше, че менюто беше на странен език, който определено не беше македонски, но слава богу имаше и английски вариант.

Очаквайте още от приключенията на Мистър Пин от Pin Academy в рубриката ни пътешествия!