Коледната мечта на Мечо

Днес, на Бъдни вечер, желаем на всички споделени моменти, топлина и мечти, които да сбъднат... За всички Вас - малки и големи Диана, преподавателката в работилничката за приказки на Pin Academy, разказва: 

Коледната мечта на Мечо

 Беше тихо. В гората се чуваше само полюшването на голите клони, а вятърът леко поместваше пъстрия килим от накапали есенни листа.  Златната есен вече си отиваше и всички горски животни се подготвяха за зимата.

Всички бяха заети с нещо, даже и Мечо. Той помагаше на мама Мецана да подреди  ябълките, крушите и меда. Тази зима Мечо си имаше мечта – да посрещне дядо Коледа. Неговите приятели му бяха разказали  за добрия старец  и за подаръците, които носи.  Ето защо Мечо реши тази зима да не бърза да заспива.  Та той дори не беше виждал снега!

Една сутрин, докато закусваше и си пиеше топлия чай, застана до прозореца и усети, че нещо странно става навън . За първи път видя белите пухчета да падат от небето.  

-Мамо, това ли е снегът?

-Да, мило мое мече. Скоро всичко ще стане бяло и красиво.

- Значи дядо Коледа скоро ще дойде?

- Разбира се - каза майка му и го погали по главичката.

И така Мечо реши просто да си полегне на пухеното легълце и да помечтае, но заспа.

В този момент започнаха да пристигат неговите горски приятели, за да го извикат и  да кажат, че дядо Коледа вече пътува насам.

Първо пристигна зайчето. Почука на вратата и попита къде е Мечо. Мама Мецана му каза да влезе при него и да се подготвят. Отвори вратата и що да види – Мечо спи.

• Хайде, Мечо, ставай… Време е, дядо Коледа довечера пристига.

Мечето спеше сладко, а Зайко се зачуди какво да стори. Поседна да помисли и в това време пристигна катеричката.

-Хей, Мечо, готов ли си? – провикна се още отвън. Влезе в къщичката му и завари спящия си приятел и зайчето.

– Сигурно се преструва. - си каза катеричката и започна да го гъделичка с пухкавата си опашка по муцунката, но Мечо само се почеса и се обърна на другата страна.

След малко пристигна и мишлето - обиколи три пъти леглото на Мечо и зацърка. - Цър- цър, хайде Медунчо, нали обеща да не заспиваш!

Всички слушаха дълбките въздишки на заспалия мечок.

В този момент пристигна и врабчето. То кацна на мечовото легло и съобщи новината за дядо Коледа:

 – Летях на високо и видях шейната на Дядо Коледа. Време е Мечо, готов ли си?   Мечо не трябва да спиш! Ставай да посрещнеш добрия старец!

След малко пристигна и Ежко. Той не беше учуден.

 – Брее, какво да го правим този поспалан? Трябва да го събудим. – Ежко започна да го боцка със своите иглички.

Този път, Мечо се размърда и изохка

 - Ооох , кой ме боцка?

И всички отвориха широко очи и зачакаха да стане. Мечо само се обърна и продължил да спи.

В този момент пристигна магаренцето и изцвили:

 – Вече цялата гора знае, че се опитвате да събудите Мечо. Хайде да го издърпаме с леглото навън до елхата!

Захванаха се зайчето, катеричката, мишчицата, врабчето, Eжко и магаренцето и го задърпаха. Сговорна дружина планина повдига.

Вече се чуваха коледните звънчета и смехът на дядо Коледа подсказа, че вълшебната шейна с подаръците наближава. Като усети студа навън и чу смеха на своите приятели, Мечо се събуди. Поогледа се, разтърка очи и  що да види - добрият белобрад старец стои до него и се смее.

 – Хо- хо- хо, хайде Мечо, тук съм вече! Нося и подаръци!

• Ле, лее, ама ти наистина дойде! – запелтечи мечето и започна да примигва от изумление.

Стана бързо, поздрави специалния гост за добре дошъл и му изпя коледна песен. Така всички бяха доволни от горската коледна забава. Мечтата на Мечо се сбъдна.