„Това беше само шега!“ – кога шегата вече не е шега?

Днешната статия в блога на Pin Academy е посветена на международният ден срещу насилието и тормоза в училище, включително кибертормоза. Отбелязва се ежегодно в първия четвъртък на месец ноември по решение на ЮНЕСКО.

Кога една шега вече не е шега?

Истинската шега е забавна за всички участници. Ако две деца се шегуват едно с друго и и двете се смеят, няма проблем.

Но ако едното дете се чувства засрамено, уплашено или унизено и казва „Спри“, а другото продължава, вече не можем просто да кажем: „Това е шега“.

Важно правило, което можем да научим децата:

Ако не е смешно за всички, вероятно не е шега.

Шега, конфликт или тормоз?

Не всяка неприятна ситуация е тормоз.

Шега – всички се забавляват и никой не се чувства унизен.

Конфликт – две или повече деца имат спор или разногласие.

Тормоз – повтарящо се поведение, което причинява физическа или емоционална вреда и често включва неравенство в силата или възможността за защита.

Тормозът може да бъде под формата на:

• обиди и подигравки;
• обидни прякори;
• заплахи;
• умишлено изолиране;
• физическа агресия;
• разпространяване на слухове;
• унижаване пред други деца.

ЮНЕСКО определя тормоза като форма на насилие в училище и обръща специално внимание и на безопасната дигитална среда.

А какво е кибертормоз?

Понякога тормозът не приключва с края на учебния ден.

Кибертормозът може да включва обидни съобщения, унизителни снимки и видеа, подигравателни публикации, разпространяване на слухове или умишлено изключване на дете от онлайн групи.

Това е особено трудно за децата, защото случилото се онлайн може да бъде видяно от много хора и да продължи да ги следва и извън училище.

Как да разберем, че детето има проблем?

Не всяко дете ще каже директно: „Мен ме тормозят.“

Затова вместо само да питаме „Как мина училище?“, можем да зададем по-конкретни въпроси:

• „Имаше ли нещо неприятно днес?“
• „Някой накара ли те да се почувстваш зле?“
• „Случвало ли се е и преди?“
• „Има ли нещо, за което се притесняваш да ми кажеш?“

Ако детето сподели, най-важното е първо да го изслушаме, а не да го обвиняваме или да омаловажаваме случилото се.

Вместо „Не му обръщай внимание“ можем да кажем:

„Радвам се, че ми каза. Нека заедно помислим какво можем да направим.“

А ако детето е свидетел?

Децата, които наблюдават тормоз, също могат да помогнат.

Те не трябва сами да се изправят срещу агресора. Могат да потърсят учител или друг възрастен, да подкрепят детето или просто да не се присъединяват към подигравките.

Понякога едно просто „Това не е смешно“ е достатъчно, за да промени ситуацията.

Най-важното правило

Децата трябва да знаят, че имат право да поставят граници:

„Това не ми е смешно.“

„Не искам да говориш така с мен.“

„Спри.“

И също толкова важно:

„Имам право да потърся помощ.“

Училището трябва да бъде място, в което децата не само учат, но и се чувстват спокойни и сигурни. Затова разговорът за тормоза в училище и кибертормоза е разговор, който не бива да отлагаме.

Понякога една „шега“ може да изглежда маловажна за възрастния, но да бъде много болезнена за детето.

Затова нека вместо „Беше само шега“ по-често питаме:

„На теб смешно ли ти беше?“

И нека бъдем готови да чуем отговора.