Pin Academy в Южна Италия

Екипът на Pin Academy обича да пътешества и да пълни албума на спомените с невероятно красиви места. Тази година решихме да посетим Южна Италия и останахме очаровани.

Пулия! Още в момента, когато пристигнеш там, знаеш, че ще я обикнеш. Така се случи и нас. След краткия полет от София /около час/, летище Бари ни посрещна с лек дъжд, но и с изумително красиви гледки. Настанихме се във вила Анна, в северния ваканционен квартал на Бари - Санто Спирито. Разположена на брега на морето, вилата ни предостави всички удобства за нашата перфектна почивка. Настанихме се в тази приказна къща, която беше украсена с орнаменти, статуи и облагородена с красиви цъфнали цветя и вързали лимони. Това беше нашата есенна резиденция, която ни приюти на няколко чудесни дни. Около нея има разположени джелатерии, магазини, ресторанти и пицарии. А точно срещу входа й се е ширнало  Адриатическо море. Спокойни и тихи води. Истински оазис за сетивата.

Всеки ден пътувахме, за да разгледаме възможно повече места. Установихме, че най-удобният начин за пътуване е с кола под наем.

Ден 1

Първият ден успяхме да обиколим цели три градчета. Сутринта се разходихме из центъра на Бари и посетихме базиликата “Сан Никола”, където се пазят мощите на Св. Никола. Интересен факт е, че богослужението се водеше на руски език и почти всички поклонници в базиликата бяха от руски произход, а Св. Никола е изобразен като цветнокож.

 Градът ни очарова с красивите си тесни улички, неизменното пране, което висеше от всеки простор, както и миризмата на сапун; бабите, които правеха паста у дома си; шумните моторчета, които профучават покрай теб; разговорите между хората на висок глас. Много се забавлявахме с театралното ръкомахане на всички италианци, които са толкова темпераментни, че дори и да ти обясняват, че току – що са станали от сън и закусвали, от страни изглежда, че изнасят представление минимум от калибъра на „Отело”.

 Пихме еспресо, хапнахме пресни каноли и джелато. Тук е мястото да кажа за сладоледа – ако сте в Южна Италия, правете като Николай – поне по едно джелато на ден, за добро настроение.

Слеодобедът отпътувахме за Алберобело. Несъмнено се сещате за белите трули, които са характерни за това градче. Има по-стари и по-нови къщички, като на покривите им са изрисувани различни символи. Една продавачка в магазин за сувенири и бижута ни разказа, че някои символи означават любов, сила, успех и др. Тя ни покани а разгледаме трулата на нейната баба. Къщите са доста странни за съвременния човек – нямат повече от един прозорец, стените им са овални , а в миналото децата са спяли в горната част на къщичката, за да използват топлия въздух, който се издига и да бъдат в най – приятното място през зимата. Много доволни от разходката хапнахме в една трула-кафетерия, а на тръгване си купихме и сувенир - трула за рецепцията в Академията. Алберобело изглежда като градче от приказките – чисто, бяло, спретнато със стотици еднообразни трули. Посетете го, ако имате възможност – ще Ви хареса!

Малко по-късно се озовахме в град Мартина Франка. И въпреки че аз много държах да го посетя, другите не останаха много очаровани. Подозирам, че причината беше дъжда и следобедната сиеста – нямаше жив човек по улиците. Имахме и едно мини приключение, в което се завъртяхме в един лабиринт от бели улички и накрая се озовахме пак в точка А.

Тъй като валеше, ние се приютихме за снимка под едно дърво, което по никакъв начин не приличаше на дъб, а по него растяха съвсем обикновени жълъди. Вероятно заради климатичните различия тамошните дървета не приличат съвсем на нашите, но все пак този жълъд беше увековечен във фотосесия, която ще споделим с Вас на нашата фейсбук страница. И тук посетихме една от местните кафетерии и пихме чай с дребни сладки. Всичко в Южна Италия е прекрасно и си струва да се опита. Но ако Ви предстои да отидете в Мартина Франка, не пропускайте местния колбас – уникален е!

Ден 2

Вторият ден ни отведе в Матера. За нея бях чела само в учебника по английски ниво B2. Текстът разказваше за хотел, построен в пещерите. Матера е свързана с България, тъй като е  избрана за културна столица на Европа за 2019г. заедно с Пловдив. Градчето е романтично, красиво и с изключително живописна природа.  Несъмнено си заслужава да се отдели повече време и да се разгледат Sassi di Matera. Така са наречени пещерите, където до преди около 60 години са живяли хора в изключително първична обстановка, заедно с животните си и поне по 6 деца. Природните гледки са уникални, редуват се речни долини и плата.  Обстановката в Sassi di Matera е автентична и със сигурност си заслужава да се види. Изгледахме и филма за Матера, който е достъпен за всички туристи е информационния център на града. След това бавно се разходихме, и накрая прекарахме няколко мързеливи часа в едно ресторантче. Все пак се опитвахме през цялото време да спазваме правилото в Пулия – „Dolce far niente” –  „Удоволствието да не правиш нищо”.

В Матера имаше информационни табели с предупреждения за възможни наводнения. Бяхме там в прекрасен слънчев ден и не им обърнахме внимание. Но по- малко от седмица, след като се прибрахме в България, природните стихии не подминаха това чудесно място. Съпричастни сме и много ни  е мъчно, заради нещастието сполетяло прекрасното градче. Силно се надяваме в крайна сметка да няма много щети и скоро хората да заживеят с нормалния си ритъм и  отново мястото  да бъде посещавано от многобройни туристи.

Ден 3

Последният ден се разходихме из Лече, разположен  южно от Бари. Впечатли ни с красивите си сгради, катедралата “Санта Кроче”, както и римския амфитеатър, който на мен изключително много ми хареса и държах да се щракна за спомен. Разгледахме катедралите в бароков стил,  украсено от красиво инкрустирани стени и изрисувани тавани. Беше едно потапяне в католическото християнство с много впечатления и известна доза смирение пред тази красота, създадена от човешка ръка.  След вкусния обяд – в Южна Италия всичко е вкусно  /особено пиците/ -  тръгнахме към Бари. Очакваха ни два часа път, но междувременно решихме да разгледаме и  Монополи. Там първата ни спирка беше една  кафетерия - да опитаме отново от гъстото италианско еспресо. Въпреки че бяхме поръчали дълго кафе, барманът отново ни направи ултра късо, но го наля в голяма чаша, с широка усмивка, разбира се. Общуването с местните хора беше изключително забавно – някои ни говореха на руски, креативния директор пък  упражняваше познаянията си по италиански, но имаше и опити за кратки реплики на английски език.

Монополи също е невероятно красиво, бяло градче с тесни улици. За всяко нещо, което видяхме в Пулия казваме, че е красиво. Но истината е, че там всичко е подбрано с вкус – от капаците на прозорците и плочките по площадите, до украсата на сградите и облеклото на местните жители. Така че тази дума изключително много подхожда на региона.

 През тази разходка ни впечатли  кастелото и базиликата Св.Пауло, но също така бяхме леко ужасени от една църква, в която започваше литургия.  Имаше черепи по фасадата й, както и скелети в облекло на свещеници вътре. Това несъответствие с нашите представи за свещено място беше обяснено от информацията, която  по-късно прочетохме. Идеята на тази „декорация” е да се покаже, че всички сме равни пред смъртта.

На здрачаване, яли по думите на Николай „най-вкусното джелато от всички”, си тръгнахме обратно към вила Анна в Санто Спирито.

Нашето пътуване из Пулия беше кратко, но наситено с много преживявания и впечатления. Надяваме се, че ще Ви вдъхновим и Вие да посетите тези прекрасни местенца в Италия. И не забравяйте преди това да научите малко италиански език и  да се снабдите с приключенски дух, добро настроение и неутолим глад за вкусни храни и наситени с емоции преживявания!

До скоро!