Нещата от живота - разказ от Илина Костадинова

Днес в блога на Pin Academy публикуваме авторския разказ на Илина Костадинова, която е не само преподавател по математика и счетоводство, но също така и твори с лекота. 

Светлана гледаше през прозореца на луксозния френски ресторант и потропваше по кристалната чаша с модерния си маникюр в такт с тихата музика, която тихо се лееше в заведението. Персоналът действаше с точността на швейцарски часовник и със заучени движения обслужваше клиентите по реда на настаняването им. Младата жена отдавна беше свикнала с тази гледка и не й правеше впечатление. Денят беше от онези специалните, но не по хубав начин. Мислите й бяха на друго място, при баба й, която преди две години си беше отишла от този свят.

- Готова ли сте с поръчката? - любезният келнер я изтръгна от спомените.

Светлана разсеяно се загледа в менюто:

- Ще поръчам обичайното. Салата Цезар и чаша вода, благодаря. И ако може с по - малко сос.

- Разбира се - отвърна младежът и се оттегли със служебната си усмивка на уста.

Младата дама отново потъна в царството на спомените. Сякаш вчера беше на тринадесет години. Връщаше се от училище, с коса, сплетена на плитки, и баба й я посрещаше на прага.

- Ети, иди си измий ръцете и ела да хапнеш бобче, ще замалееш.

Светла се гмурна в този ден. Всичко й се видя така живо. Старата дървена лъжица, с която баба й сипваше боба от гърнето, сбръчканите й ръце, които подават филията с хляб, милия закръглен силует на възрастната жена, който толкова обичаше.

- Днес какво учихте? - запита старицата.

- Ами имахме физика, но аз нали ще ходя на втори кръг на олимпиадата, и госпожата не ме изпита, а ми даде да подготвя проект за силата на тежестта. - отговори детето.

-Божкей, силата на тежестта. Така ми тежат краката, бабе, ама домакинската работа на мен лежи. Нещо друго нямахте ли? Нещо по - така, за момиченца.

- Ами имахме български и трудово. - отвърна Светлето.

- А, какво учите по трудово?

Светлана се замисли. В днешни дни децата учеха Технологии и предприемачество. И нищо не научаваха. А на времето по трудово обучение се преподаваха нещата от живота. Как да се садят зеленчуци на опитното поле, как да се изработват изделия от дърво, как да се шият работни облекла или да се приготвят ястия.

- Ами, бабче, сега сме на раздел “Готварство”. Днес правихме баница.

Възрастната жена се оживи.

- А, това е приказка. Я сега, баба, кажи ми как се прави баница. - и по лицето й се разля блаженна усмивка. Веднъж и това дете да учи нещо свястно, което ще му е потребно в живота.

Момичето се смути. То не изпитваше никакво влечение към готварството и за него това беше излишен час, в който се отдаваше на скука или гледане през прозореца.

- Бабче, аз не бях по месенето и приготвянето. Аз отговарях за печенето  и много - много не видях какво правиха моите съученички.

Ах, като се ядоса тази старица. Светлана и до сега си спомняше със смесени чувства разярената си баба - как почервеня, как се подпали, как хвърли лъжицата по средата на обяда и как очите й хвърляха искри.

- Леле, чадо, ще ме подлудиш! Защо ходиш на това училище изобщо? Мъжът ти до едно време няма да те пита колко имаш по физика, а ще иска да му омесиш една баница!

Детето се престраши и каза с половин уста:

- Ами ние ще ходим по ресторанти и няма да готвя.

- Ах, и таз добра - възкликна баба Светла  - по ресторанти ще ми ходи тази хубостница...

Сервитьорът постави салатата и приборите пред дамата. Тя започна да се храни с изпънат гръб и в тишина. Сама. Замисли се над думите на баба си. Ами ако беше се научила да меси баница, а не беше станала ядрен физик в Париж, дали сега щеше да има съпруг и да бъде щастлива?